В последния работен ден преди празничната седмица кабинетът "Райков" предприе най-решителната си стъпка - обяви началото на края на една много порочна схема. (Не)знайно защо обаче това не се превърна във водеща новина.

Иван Бедров

Дойче Веле

Порочната схема, за която става дума, е добре позната на всички ни - държавните пари отиват в една банка, която си създава медиен монопол, който пък обслужва властта, която и да е тя. Сега обаче има нови правила - те вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.

Най-важното действие на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, макар да води след себе си сериозна промяна. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавни пари в една банка.

Проблемът

Служебният премиер Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са били в една банка. Позовавайки се на банковата тайна, той не спомена името на банката, но всички знаем, че става дума за Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.

Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година - почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколко стотин милиона до над 1 милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна - не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Решението

Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съотвествие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно - тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Какво става с КТБ?

Вероятно пари ще бъдат теглени и от други банки, но поради липсата на официална информация те не са известни. За КТБ обаче можем да сме сигурни. Ето и малко конкретни числа: преди два месеца кредитната агенция „Фич“ публикува доклада си за рейтинга на Българския енергиен холдинг, който обединява фирмите от държавната енергетика. В доклада се твърди, че фирмите от холдинга имат общо 717 милиона лева, от които 87% са в една банка - в Корпоративна търговска банка, естествено. Тъй като обаче холдингът ще трябва да прилага новите правила, до средата на ноември парите му трябва да бъдат разпределени така, че не повече от 25% да са в една банка - тоест, приблизително 180 милиона лева. Простата сметка показва, че за шест месеца енергийните фирми ще трябва да изтеглят почти 445 милиона лева от КТБ. Общата сума на изтеглените от банката пари може да се окаже много по-голяма, но със сигурност няма да е по-малка.

Обаче...

За всички е ясно, че подобно действие може да застраши стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийните фалити на банки през 1996/1997-ма още са живи. За бъдат предотвратени евентуални сътресения, ще има период на приспособяване, обяви финансовият министър Калин Христов. Той дойде в служебното правителство от БНБ, където ръководеше управление „Емисионно“ - тоест, валутния борд. Затова неговото уверение, че няма да има сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.

В същото време премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила. Конкретната сума няма да се съобщава - заради банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще удържи дълго, тъй като вече има прецеденти и министерствата публикуват отделни данни след запитвания от страна на журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация трудно би издържал и в съда. Поради което може да се смята, че пътят към диверсификация и прозрачност е открит.

Остава правилата да бъдат спазвани. Това няма да е работа на този премиер и на този финансов министър, тъй като мандатът им изтича малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство - дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една-единствена банка. Която и да е тя.