Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2013 10:53 - Да обичаш планините – интервю с Валентин Грандев
Автор: patzolino Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2530 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.05.2013 10:39


ИЗТОЧНИК: zdravjivot.org/9082/%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%88-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/


image

В какво точно се състои идеята ти?

Ще измина пеш над 1500 км през 20 планини, като започна от нос Емине на запад до Земенска планина, от там на юг до Беласица, на изток до Славянка, после на север до Рила и отново на изток, за да стигна до брега на морето някъде в Странджа. Отдавна мечтая да свържа в постоянен поход няколко планини и миналата година реших, че времето за това е настъпило. Обожавам природата във всичките и форми и планинарството е един от начините да се доближа до нея. Практикувам самостоятелни походи вече 23 години и за всичкото това време виждам как тя се променя все по-бързо под въздействието на цивилизацията. Това може би не е най-подходящата дума, защото отношението ни определено не е цивилизовано. Все по-закътани места са опустошени от туристи. Палитрата на изхвърлените отпадъци расте непрекъснато, горските пожари предизвикани по невнимание изпепеляват хиляди хектари гори, често виждам дами с букети от застрашени видове или пък юнаци, убиващи разни „страшни гадини“. Така у мен се появи необходимостта да се опитам да променя нещата. Реших,че трябва да привлека общественото внимание върху проблемите, които ме вълнуват и естествено поход, който никой не е правил беше подходящ за целта. Сега се надявам просто с добрия си пример за продължително пребиваване сред природата, да дам тема за размисъл на много хора.

Защо според теб се държим нецивилизовано?

Мисля, че значението на думата беше „високо ниво на обществена култура“. В наше време, все повече живеем като индивидуалисти. Отвсякъде ни учат, че сме най-важни, че трябва да следваме желанията и потребностите си. Това подхранва голямото ни его и общуването се затруднява. Страдат отношенията ни с децата, с половинките, със съседите, с колегите. Навсякъде между хората се водят войни за надмощие, оставящи опустошителни последици. Същото се случва и при общуването с природата. Подходът е „след мен и потоп“. Само, че тя – Майката природа е по-търпелива от обикновените опоненти и след като изхвърлим празния амбалаж в някой храст, тя няма да си отвори прозореца и да ни наругае. Докато живеем поставяйки на първо място собствените си нужди, които обикновено се свеждат до пълен стомах и няколко други подобни, ще продължим да изглеждаме нецивилизовани. Друга причина за това, което се случва е невежеството. Днес малко хора имат интерес към растенията и животните, които ни заобикалят. Нашите дядовци и баби са знаели мястото и значението на всяко едно в екосистемата, естествено без да са чували тази модерна дума. Парадоксът се състои в това, че ние знаем значението на думата, но нямаме и най-малка представа за съдържанието и. Затова рушим и убиваме напълно не съзнавайки последиците от нашата дейност.

Как смяташ да дадеш добрия си пример?

Чрез начина, по който ще направя своя поход. С малко багаж и раница на гърба. Ще спя на палатка, като се старая да оставям местата за бивакуване недокоснати. Огън няма да паля или само в изключителни случаи – по необходимост. Ще се възползвам от удобствата на хижите или селата по пътя, за да се храня понякога и като цяло ще избягвам опакованите храни. Водата в планините ще бъде единствената ми напитка. Не съдя хората, които разпускат с повече храна и алкохол. В днешното напрегнато ежедневие, всеки търси своя си терапия. Искам само да кажа, че единението с природата напоследък е нещо като анимация към услугата All inclusive. Именно пълният стомах, замаяната глава и бучащите не от птичи песни уши, като че оставят видими следи на мястото за „релаксация“.

Възнамеряваш ли да се храниш с дарове от природата?

Да, разбира се! С най-голямо удоволствие. Притеснява ме единствено факта, че когато открия някое голямо поле ягоди или малини, скоростта ми осезателно намалява. Вегетарианец съм. Голяма част от ежедневното ми меню включва плодове. Зеленчуците малко ще ми липсват, но ще се случва да минавам и през населени места, откъдето ще си купувам. Ядки, покълнал лимец, гъби по пътя. Няма да остана гладен, а и както казах пълния стомах би ми пречил на изживяването.

image

Няма ли да ти липсват близките? Как ще се разделиш с тях за толкова време?

Вече сме изготвили план, според който съпругата ми и синът ми ще повървят с мен десетина дни. Вероятно и родителите ми ще дойдат някъде за ден-два. Има куп приятели, които също искат да се включат някъде по маршрута. Страхувам се, че няма да остана и за миг сам, по време на моят „самостоятелен“ поход.

Спомена сина си. Как възприема той идеята ти? Образовате ли го по отношение на природата?

Мога смело да кажа, че детето ни изглежда като експеримент в съвременните условия. Съпругата ми споделя моите увлечения и така нашият син може да се похвали, че прекарва сред природата месеци, от най-крехка възраст. Когато беше бебе, всеки ден без изключение спеше навън. Също и когато спеше следобеден сън. За целта винаги с нас имахме малка палатка, която разпъвахме бързо. Щом проходи спряхме да използваме количка и той се превърна в пешеходец. Първият му напълно самостоятелен поход, беше изкачването от Паничище до хижа Скакавица, на 2 години и 10 месеца, а точно две години по- късно беше първия ни поход, в който нощува на палатка. Преди да навърши 6 вече беше извървял преходи от 35 км за ден, с раничка на гръб в трудния терен на Рила, разполагайки с колекция от покорени високи върхове. Всичко това без особено усилие от наша или негова страна. Старая се да превръщам ходенето в приключение или в урок на открито. Като всяко дете, той се интересува повече от живинките, които се движат, отколкото от растенията, но с редовно повтаряне и „препитване“, сега познава повече растения от много възрастни. Отгледан като вегетарианец, той все по-дълбоко осъзнава мястото на всяко растение или животно сред природата. По отношение на идеята ми, той желае да върви с мен по целия път и съм сигурен,че физически е подготвен за това. Детето ме подкрепя толкова, че ми предложи да ми даде парите, които си е спестил, за целта на похода. Искам да кажа за тези, които четейки това си представят детето като горянин, че го възпитаваме така във всяко отношение и той знае как да се държи подобаващо и в концертна зала, в галерия или ресторант.

image

Приемаш ли и непознати придружители?

Може би следващият път. Би било чудесно да съм сред съмишленици, но се притеснявам, че идеята ми може да бъде опорочена от не дотам адекватно поведение в планината на някой недоброжелателен партньор. Тук е мястото да благодаря на всички, които се обадиха с желание да ми помогнат или просто да ми пожелаят успех в начинанието. Дадоха ми голяма увереност, че това, което правя има смисъл.

А как хората ще разбират за приключението?

Мисля да поддържам блог или страница по време на пътуването. Обадиха се и доста журналисти, които изразиха готовност да отразяват събитията. От самото начало възнамерявам да напиша пътепис и по възможност да направя фотоизложба с контрастите, срещнати в планината. Все още не зная как ще осъществя тази идея, но вероятно с времето ще срещна подходящите хора. Надявам се посланията ми да стигнат до повече хора, така че приемам подходящи идеи.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patzolino
Категория: Политика
Прочетен: 486057
Постинги: 156
Коментари: 261
Гласове: 355
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031