Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2013 17:03 - Натурално щастие
Автор: patzolino Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1689 Коментари: 0 Гласове:
1



ИЗТОЧНИК: www.maximonline.bg/v2010/naturalno-shtastie.html

Индианците от племето пираха са най-безметежните хора на планетата – живеят си отлично без сън, без храна, без Ани Цолова, дори без MAXIM. Да им завиждаме ли, кво ли?
Най-добрият начин група хора да сътвори нещо уникално в социален план е да се отдели категорично от останалото чо­ве­чество и да зачеркне всичко, до което няма достъп – или от което няма нужда. Абсолютни шампиони в това състезание са индианците от племето пираха. Те си живеят изолирано в огромната бразилска джунгла, не пречат никому и изобщо не смятат да ходят на гости на цивилизацията. Бившият мисионер и писател Дейниъл Еверет живее с тези странни хора 30 години – време, за което започва силно да се съмнява в ценностите на съвременното общество и се научава внимателно да оглежда панталонките си сутрин - за паяци, скорпиони и огромни жилещи мравки.

Хора, които не спят

Какво си казват хората, когато си лягат? В различните култури пожеланията звучат различно, но най-често се разправя за ху­бав и спокоен сън с розови пеперуди и други лепкави неща. На езика на пираха „Лека нощ!” звучи така: „Гледай да не заспиш! Навсякъде има змии!” Индианците са убедени, че да се спи е вредно. Първо – сънят те прави слаб. Второ – в съня си умираш, а когато се събудиш, си друг човек. Проблемът не е в това, че новият човек няма да ти хареса, а в това, че ако дремеш прекалено дълго и твърде често, просто ще престанеш да бъдеш себе си. Има и трето – тук наистина щъкат много змии, гадини и духове, които се крият в храстите и непрекъснато се чудят как да изсмучат кръвта ти.
Затова пираха отхвърлят леката нощ – до­статъчни са им 20-30 минути почивка в колиби от палмови листа. През останалото време си говорят, смеят се, майсторят не­ща, танцуват около огъня или си играят с кучетата и децата. Но и малкото сън променя хората от племето. Всеки от тях помни, че преди него е имало някакъв друг човек, съответно и имената се сме­нят веднъж на всеки 6-7 години – с подходящото за възрастта название, което дава информация дали става дума за дете, юно­ша, мъж или старец.

Хора без бъдеще

Понеже не спят и не броят дните, пираха имат много странни отношения с категорията „време”. Те не знаят какво значат „утре” или „днес”, плахо оперират и с понятията „минало” и „бъдеще”. Наясно са, че след дъждовния сезон идва сравнително сух – и толкова. Липсват календари, уреди за измерване на времето и т.н. Пираха никога не се замислят за бъдещето, просто защото не знаят как.
Когато Еверет пристига при тях през 1976-а, науката не знае нищо за диваците от брега на река Маиси. Лингвистът етнолог първоначално е потресен, че ту­зем­ците изобщо не се запасяват с храна (нечувано безхаберие за първобитно племе). На пираха обаче им е все тая – когато са гладни, ловуват и ядат. Ако не хванат нищо, не ядат и изобщо не се замислят да сушат и консервират за черни дни (а и какъв е смисълът, след като следващия път вместо теб може да се събуди ня­ка­къв непознат?!). Единственият пример за стопанска далновидност е, че жените отглеждат овошки и дребни ядливи растения, та да не умрат от скука – останалите се чудят на апетита на Емерет и предупре­ждават, че от толкова много ядене със сигурност ще умре. Самите индианци хап­ват най-много два пъти на ден.

Хора без числа

Много мисионерски организации се провалят в опитите да запознаят пираха с Бог. Индианците ги посрещат приветливо, с удоволствие прикриват ге­ниталиите си с дрехите, които им подаряват, и с особен интерес ядат компот от буркани. Но с това общуването на практика се изчерпва. Нито един мисионер не успява да научи езика на племето и нито един индианец не може да проумее смешните звуци, които излизат от устите на добрите бели хора. Ето защо Евангелистка­та църква на САЩ прибягва до услугите на младия и талантлив лингвист Еверет. В на­чалото езикът му се вижда адски труден, но 30 години по-късно признава: „Не е сложен, а е уникален. На Земята вече не съществува нищо подобно.” Пираха имат само седем съгласни и три гласни, речникът им от думи също не е особено богат. Например – нямат местоимения. Ако много искат да покажат разликата между „аз”, „ти” и „те”, неумело ползват местоименията на единствените други хора, с които доскоро са контактували – съседите от племето тупи. Между глагол и съществително няма особена разлика, а езиковите норми, които се срещат във всички езици, тук не важат. За разлика от кучетата, враните и язовците, пираха не схващат смисъла на понятието „едно”. За тях това е толкова сложна философска категория, че онзи, който успее да им я обясни, вероятно с лекота ще ги въведе и в теорията на относителността. Не познават цифрите, не могат да броят и боравят само с две понятия – „няколко” и „много”. Две, три и четири пирани – означава ня­кол­ко, а шест – вече са много. Какво е една пираня, питаш? Просто пираня, при­ятелю. Индианците изобщо не могат да разберат защо трябва да броят пираня, която си е пираня. Белите са безсилни пред тази гениална логика. Това води и до един друг проблем – пираха не вярват, че са малък народ. Те са 300 човека, а това без никакво съмнение е много. Другите хора са 7 милиарда, което също е много.
В същото време пираха са запознати с парите и с чудните неща, които те осигуряват. Без да броят и без да разбират стойността на банкнотата, те отлично знаят колко точно трябва да е пълна бутилката с горчива вода (т.е. ром), която бразилците от далечното село им продават.

Хора без обноски

„Здравейте”, „как сте?”, „благодаря”, „довиждане”, „извинете”, „моля” – все думички, които хората по света използват, за да покажат учтивост и мисъл за доброто на събеседника. При пираха такива глупости няма – в езика на племето не съществуват никакви приветствия, благодарности и извинения. Те се обичат искрено и изобщо не се съмняват, че всички наоколо също се радват да ги видят. Според Еверет веж­ливостта е плод на недоверието – чувство, което тези хора изобщо не познават.

Хора без цвят

Индианците, които живеят в сърцето на джунгла, пълна с най-пъстрите пилета и най-шарените буболечки на планетата, не различават цветовете. Думичките, с които маркират чудния свят около себе си, са само две: „тъмно” и „светло”. В началото се смята, че са далтонисти, но след това всички отлично минават тест за цветоот­деляне, в който трябва да сортират разни шарени точици, пеперуди и животни. Въп­реки това съмнението, че има някакъв проблем, остава, защото пираха много рядко перат дрехите си и не забелязват мръсните петна по тях. Що се касае до миризмата, тя изобщо не е проблем – хората от племето почти не се потят.

Хора без срам

Според наблюденията на етнографите дивите племена изпитват срам, а чувст­вото се формира още в ранно дет­ст­во. Да се напикаеш или да не успееш да отмъстиш на врага е сериозна причина да се почувстваш зле. Цивилизованите хо­ра се справят с подобен род проблеми много по-лесно от представителите на примитивните племена, където често смъртта е единственият начин да запазиш самоуважение. Казаното дотук обаче не важи за пираха. Те не разбират какво е срам, вина или обида. Ако Хааиохааа е изпуснал рибата в реката, това е лошо. Няма риба, няма обяд. Но това няма нищо общо с Хааиохааа. Той просто е изпуснал рибата във водата. Ако малкият Киихиоа е бутнал Окиохкиаа, това е лошо, защото Окиохкиаа си е счупил крака и трябва да се лекува. Но се е случило, защото се е случило – и точка. А ако Кохои застреля бял човек с лък, защото онзи се е опитал да му открадне горчивата вода, това вече е хубаво. Ако семейството на белия човек се сърди, може да се пробва да убие Ко­хои. За Еверет съгласието, което цари между пираха, напомня рая. Индианците в племето са моногамни, докато това ус­тройва и двамата съпрузи. Ако мъжът е лош ловец и не може да изхранва се­мейството, жената си търси друг мъж. Ако жената не лови достатъчно риба, не се грижи за овошките и не ходи с кучетата на лов за дребен дивеч, то мъжът с пълно право може да я изхвърли. Това важи най-вече, ако тя престане да бъде млада и красива. Всеки пираха има правото да върши каквото си иска и никаква съвест не му тегне над главата. Възрастните не се карат дори на малките деца. Обясняват им, че да хващаш въглен от огъня е тъпо, придържат бебето да не падне в реката, но да бият и възпитават не умеят. Поняко­га това уважение към чуждите права и свободи приема плашеща за белите фор­ма. Щом бебето не иска да суче, значи никой няма да го кърми насила. Ако ще! Ако жена, отишла да ражда на реката, ве­че трето денонощие се мъчи и оглушава гората с писъци, значи в крайна сметка не иска да ражда, а да мре. Няма смисъл някой да ходи и да я убеждава в противното. Е, мъжът й може да поговори с нея, ако смята, че има някакви аргументи.

Хора, които виждат друго

Пираха имат удивително малко ритуали, обичаи и религиозни представления. Те знаят, че заедно с всичко живо (без бразилците и Еверет) са деца на гората. Има маймуни, има ягуари, а има и пираха. Гората е пълна с тайни, тя е цяла вселена, лишена от закони, логика и ред. Индиан­ците не могат да видят голяма част от не­щата, които стават в гората, както кро­кодилът не може да види какво ври в котлето над огъня, макар с големия си нос да надушва, че е нещо вкусно. В гората има и много духове. Там отиват мъртвите и водят загадъчен живот, който хич не си струва да се опитваш да разбереш. Пи­раха се страхуват от духовете. Веднъж ловец от племето се загубил в джунглата и другите го намерили чак след три дни, обезумял от ужас.
„Разбираемо е – казват индианците. – Го­рата се е позабавлявала с него.”
Страхът на пираха не е като този на бели­те. Когато ние се боим, изобщо не ни е ху­баво, докато хората от племето считат страха за силно чувство, което не е лишено от очарование. Даже може да се каже, че обичат да се страхуват.
„Отивам в гората да се страхувам и да уло­вя нещо за ядене”, казва ловец с голям лък.
Една сутрин Еверет се събудил и видял, че цялото село се е струпало на брега на реката. Оказало се, че е дошъл някакъв известен дух, който иска да предупреди племето за нещо – затова всички излезли да си поприказват с него. Когато Еверет надникнал, заварил хората да говорят уп­лашено и оживено с нищото. Лингвистът мисионер споделил, че не вижда духове, но му отговорили, че не му е дадено да вижда, защото духът е дошъл при пираха. Ако гората имаше нужда от Еверет, тя ще­ше да му изпрати персонален дух под формата на моторна лодка или малък са­молет. Обикновено така ставало с бе­ли­те. Всъщност пираха до последно мно­го се чудят на Ксоогиаи (едно от име­ната, дадени на Еверет). Не схващат защо толкова се впечатлява от духове, при положение че самият той е дошъл при тях от призрачния свят.

Хора без Бог

След всичко прочетено дотук вече ти е яс­но, че симпатичните малки хора (средното тегло на мъж е 40 кг, ръст – 150 см) не се поддават на религиозни внушения. Идеята за единствен бог буксува от самото начало заради значението на понятието „един” и абсолютната липса на думата „бог” в реч­ника им. Информацията, че някаква вис­ша сила ги е създала, се приема с пълно недоумение. Как така голям мъж като Еверет не знае как се правят човеци?! Да направиш човек е лесно: трябва да пъх­неш своето хаху в дупката на жената. Еверет се опитва да обясни християнската концепция на съзиданието, но индианците не могат да разберат кой тогава слага не­го в хаху-то. Споглеждат се и се хихикат, защото знаят, че Ксоогиаи го е напекло слънцето и бръщолеви глупости. Когато упоритият Еверет ги пита дали знаят как­во става след смъртта, те отговарят че от­лично знаят, защото са виждали кокали от умрели хора. По скоро не знаят какво става, докато дойде смъртта.
Историята за Исус в превод на пирахски също не звучи никак убедително. Понятията „век”, „време” и „история” за племето са просто кретенски звуци. Когато Еверет им разказва за добрия, когото лошите са заковали на дърво с пирони, индианците питат дали е видял тая работа с очите си. После питат дали познава някого, който го е видял, и не могат да разберат как бе­лият е толкова сигурен, че е станало така. След като 30 години Еверет се опитва да обясни на племето християнските цен­но­сти, резултатът е, че днес самият той е абсолютен атеист. Докато живее сред гладните диваци, които не спят, не бързат за никъде, смеят се, не познават нито греха, нито вярата, Дейниъл стига до извода, че човек е много по-сложно същество от това, за което се разказва в Библията. Се­га е убеден, че религията не ни прави нито по-добри, нито по-щастливи.
„Пираха е най-щастливият народ на Зе­мя­та – пише той. - След толкова много го­дини разбрах, че аз трябва да се уча от тях, а не обратното”
Ама как така?! Отговаряме на важните въпроси, преди да си ги задал

Ако не спят, как не се изморяват?
Те спят, но много по-малко, отколкото ти си свикнал. Напълно достатъчно им е да дремнат за час-два в денонощие. Понякога спят и повече, а в някои дни изобщо не спят. Нямат никакъв режим и редовният осемчасов сън за тях няма никакъв смисъл
Каква е средната продължителност на живота им? Изглежда е около 40-50 години. Радвай се, в твоето село ще живееш повече
Населението им изчезва ли, или расте?
Расте! Вече са 700 човека, което според тях пак си е много
Имат ли предмети от цивилизацията?
Имат мачете, алуминиеви съдове, рокли, конци, риболовни принадлежности, спортни шорти, брадви и още няколко приспособления. Като цяло това е нищо в сравнение с други амазонски племена
Имат ли собственост? Крадат ли, карат ли се, убиват ли се после?
Понятието за собственост е много ограничено. Лични предмети са лъкът и стрелите за мъжа и роклята за жената. Могат да ги разменят и заемат. Останалите вещи са общи и всеки ползва, каквото му трябва. Ако някой все пак се натъжи, че са му взели нещо, веднага му го връщат. Никога няма насилие и драми заради материални придобивки
Мога ли и аз да живея с тях?
Ако се съгласят да останеш, няма проблем
Последният мохикан! imageИзобщо не е мохикан, а яхи
Иши е последният индианец, живял на територията на САЩ, без да има контакт с упадъчната евро-американска култура. Местният жител е намерен и „спасен” в Северна Калифорния през 1911. На родния му език „иши” означава „човек” – няма си истинско име, защото всички от неговото племе яхи са умрели, преди да му изберат такова. Само 5 години живот сред белите му идва в повече и духът на 56-годишния Иши зарязва тялото (хванало светска туберкулоза), за да се пренесе на спокойствие при предците


Има ли още отделени от света хора? Има, и още как. Децата на джунглата са навсякъде, където не стъпваш
Най-много изолирани племена има в Южна Америка. На първо място е Бразилия, където по последни данни има над 70 откъснати от цивилизацията племена. Следват ги туземците от Нова Гвинея, но големи територии от тази географска местност все още не са изследвани, защото според учените не било достатъчно сигурно (имат сериозни причини да вярват, че местните ще поискат да ги изядат – бел.ред.). Изненадващо от класацията липсва добрата стара Африка, където изолирани от света племена вече няма.
„Изолирани” не означава липса на контакт с други човешки същества – това е невъзможно, тъй като всяко племе си има съседи (вероятно от друго племе), които познава. Не си представяй някакви пещерни хора – племената от този тип се променят и развиват с времето, просто го правят по различен начин. Ако искаш да научиш още, отиди на www.uncontactedtribes.org




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patzolino
Категория: Политика
Прочетен: 486144
Постинги: 156
Коментари: 261
Гласове: 355
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031